"Откакто след дългото си вцепенение за пръв път обърнах поглед навътре към себе си, към мисълта си, си давам сметка за съвсем непълноценното си съществуване- сто герои на романи, хиляди идеи искат от мен да им вдъхна живот подобно на сенките в "Одисея", които искат от Одисей да има даде да пият малко кръв, за да оживеят, а той ги отстранява с меча си. Разбудих заспалата пчела и много по-осезаемо чувствам жестокото и жило, отколкото безпомощните и крила. Подчинил бях ума си на спокойствието. Разкъсвайки веригитe му, си въобразих, че само ще освободя един роб, ала си дадох господар; нямам физическата сила, за да го задоволя, а той ще ме убие, ако не му се противопоставя. Колко много неща ме чакат!"
Марсел Пруст
Няма коментари:
Публикуване на коментар