лотус

Странна работа...самотата ме прегърна. Все още имам приятели, слава богу. Но благодарение на любовта, вече не изпитвам любов. Живея сама, създала съм си уютът на утроба - само аз съм тук, ей! Даже не е утроба, защото няма майка, имаме ме само мен. Не се оплаквам съвсем, само понякога усещам, че нещо не е както трябва. така или иначе предишното уж чудесно положение е било толкова измамно. До скоро тази мисъл ме вбесяваше...вече даже не мога да се разгневя хубаво. Просто съм тук и уж се надявам на нещо и на някого, но всъщност не искам нищо и никого. Абсурдно е, знам.  Дърво. Фимбретил.