Звънна ми веднага, след като я остави на летището. Луда любов, но вече в залеза си. Последни опити. Пък аз гледах (и все още си хвърлям по един поглед) към другата страна. Пак лууда любов, но също вече в залеза си.
Странна работа, но всеки път когато усещах реалната възможност за настъпването на Промяната се паникьосвах, защото не бях сигурна, че я искам. Когато обаче ми се струваше, че се отдалечава, че няма да се случи, започвах пламенно да я желая и да съжалявам, че съм я отхвърлила. Това продължава и сега. Само че моментът отмина, този път наистина. Знам го. Няма да се върне отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар