режа си гърлото сама в с е к и д е н
прерязвам го, не ми доставя удоволствие, но и нищо друго не ми остава. изтича някаква бледа течност, няколко капки. само с толкова ли разполагам? всичката кръв, къде е? това нещо, което съм, заслужавам ли всичкият живот, който ми е подарен. щом толкова лесно съм готова да го захвърля. стъпвам на една суха клонка, тя се пречупва и аз си казвам: не мога повече, това е.
slow down, kid. открила съм златната мина и в нея вече няма злато. открий следващата? това изисква усилия. а ритането, блъскането, истерията... те не изразходват ли ужасно много от жизнените ми сили? защо с лекота допускам това, а другото ми се струва недостижимо. фин камбанен звън, толкова е красив. има много красиви неща, виждам ги, чувам ги, постоянно. какво повече. искам да спечеля, искам да съм отгоре. мятам се като обезумяла, когато нямам това, което искам. s a d . следва отвратителното, парещо чувство за вина.