обичаш звука на гласа си обичам звука на гласа ти i kak proiznasqsh dumite
teaching bitches how to swim in a waterfall, riding scooters and skateboards. beauty and freedom all around, whats going on? you know, this is not real and would be a weird thing to share at thiz point...but may be one day..when we are
аз винаги съм била само от софия и само в софия, кое му е интересното на това/\ всички си обичаме звуковете от собствените си гласове, особено като говорим за себе си на някого когото намираме за симпатичен, разбира се. Чакай да чуеш само лол. Аз правя все наопаки, покрих се и изглеждах като най-голямата сухарка костенурка с малко брейн демидж лол. Социопат. Гледах си в обувките, в стените, в таваните, навсякъде само не и. Гледах и лицето и после се сещах за моето лице в огледалото в банята преди да изляза и колко не ми харесваше с всчиките му неравности и цветове. А нейното беше невероятно равно и гладко и в един добре контролиран тон, преминаващ към по-тъмен на правилните места. И колко сковани жестове имах, заключено някво. И само си мислих как е толкова очевидно, че ми е НЕУДОБНО и не знам КЪДЕ ДА СЕ ДЯНА и не мога да се ОТПУСНА и да съм просто жива и аз. Не се харесвах, а когато започнах да се харесвам, реших, че не ме харесват пък другите сега. Новопридобитото ми самочувствие бе тaka крехко, че ...това заболя хохохох.
Няма коментари:
Публикуване на коментар