2127

раздадох си най-хубавите неща на разни хора. без да мисля много. защото се чувствах така зле, че реших, че не ми трябват, все едно съм свършена, това беше, какво значение има. но сега си ги искам обратно, трябват ми. макар и да съм към края, мога поне да се насладя на оставащото време подобаващо. и без да смятам че не струвам и пукната пара. кой струва, в крайна сметка.