the last of the sad and the lonely, LOVE IS TO DIE right, vnimatelno

пак останах последна. Не ми е роматнично, а безкрайно скучно. Н силна изолация, сред хора, в офис. WEIRDO. Така ги мразя. Тъпите им разговори, не мога вече да участвам в това, крадат ми от времето само. Станах едно цяло с копrостаsис, тДа, хубавото е че се научих да ставам рано. Пак си лягам късно. Значи спя доста малко, но все тая, струва си. Сутрините са ми много ценни. Май без тях щях да съм много надолу по скалата. Но няма хора, няма човек, да се прибирам в празното е толкова противно