"Той се довлече изтощен до края на разказа и наведе глава"

"Те седяха един до друг тъжни и съсипани, сякаш бяха изхвърлени след буря сами на пустинен бряг. Той гледаше Соня и чувстваше с каква голяма любов го гледа тя и странно, изведнъж му стана тежко и болно, че толкова го обичат. Да, това беше странно и ужасно чувство! Отивайки при Соня, той разбираше, че в нея е цялата му надежда и единственият му изход; мислеше да се освободи поне от част от мъченията си, а сега изведнъж, когато цялото и сърце се обърна към него, изведнъж почувства и осъзна, че е неизмеримо по-нещастен от преди"