good ol' boring me
there is nothing new to see Ive been trying really hard, you see but nothing is working for me is it the lack of a family (looking for an excuse, may be, not really, it's just how it is iiii)
he's grown tired of me dropping by occasionally
Im as confused as he is may be even more I dont know what Im doing here Im at constant war
Казахте ми,че вървя назад, тогава не повярвах. Сигурна бях, че всъщност се развивам, че раста, че всъщност винаги съм вървяла в грешната посока, но вече вървя в правилната. Колко наивно и глупаво и невярно. Имам големи опасения за своята същност. Страх ме е, че я губя,че е станала на едно свито и гниещо кълбенце. Знам уж как да се измъкна, но не ми достигат силите и умът. Ужасно съм уплашена и страхът ме вцепенява. Рядко намирам нещо, което да ми дава сили и да ме крепи. Хрумват ми обичайните излишни въпроси: "Как стигнах до тук?" "Как можах да го допусна?"
И все същата стара история. Не предприемам нищо драстично, чисто и просто се уморявам сама себе си. Ревнувам, завиждам, мразя се, много обичам едно нещо един човек. Опитвам се да хвана верните отговори за опашките и да ги развъртя над главата си, победоносно, гордо! "Вижте,аз съм права, вижте аз съм страхотна и чудесна!" Ама само как не мога да се понасям вече .... майчице мила. Чувствам се отровна и противна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар