mind is a razorblade: декември 2018

петък, 21 декември 2018 г.

new love wasnt true love, razbira se. nikoi ne me izdyrja poveche ot 3-4 dni, 3-4 chasa na den.

godina mylchanie

My best friend, whatever happens I'll swallow tears and breathe in your hair Misbehaving, we cry in each other's embrace When we meet When we kiss

сряда, 19 декември 2018 г.

това е моят фейсбук! и ми харесва и се чувствам комфортно, защото няма никой! точно както аз обичам/мразя. хе х е хе ти не ме помниш изобщо, а приятелката ти е пин бол и се блъска в мен с нейната най-добра приятелка, сякаш сме малки. ама знаето ли какво, вие ===D my dick U suck it

az otdavna ne sym malka, veche umelo krada i lyja kato stoi ta gledai. dori ne mojete da razberete kolko mnogo sam dale4.
posers

assholes

hype williams - Untitled 1 -

НЯКОЙ МЕ ИЗОСТАВИ ЗАВИНАГИ ТАЗИ ВЕЧЕР

WHAT DOES IT MEAN ;;;probably nothing

Сънувах, че имам парченце стъкло забито в един от пръстите на дясната ми ръка, май безименния. Томи кеш искаше да ми помогне да го извадя, хахах. Поведе ме нанякъде, минахме през огромно помещение с три котела, в които вряха някакви смрадливи течности. Над всеки котел имаше застанали на стълбички по няколко човека, които пускаха вътре билки и някакви такива и се едно правеха заклинания. Оказа се, че това са контейнери за рециклиране, хахах. За хартия, за пластмаса, за стъкло. Тези хора работеха по наболелия за човечеството проблем със замърсяването, бяха като жреци. Излязохме от това "котелно" и тръгнахме по някаква много тясна стълба, нагоре, към покрива. До самата стълба също имаше някъв смърдящ котел. Виждах как телефонът ми се изхлузва от джоба и всеки момент може да падне вътре. Но така и не падна. За съжаление не помня какво стана после.
Днес се сетих как преди доста време сънувах и Тин тин. Беше много приятен сън, разхождахме се из някакъв град, който беше София, но и не беше София. И Петя беше с нас, но май не постоянно. Не помня конкретни случки, а само че си прекарвахме много весело, разбирахме се и се забавлявахме. Щуреехме си!. Ех

защо привързаносста е толкова отблъскваща за хората? за мен също, не се изключвам. нищо не разбирам вече.

вторник, 18 декември 2018 г.

2127

раздадох си най-хубавите неща на разни хора. без да мисля много. защото се чувствах така зле, че реших, че не ми трябват, все едно съм свършена, това беше, какво значение има. но сега си ги искам обратно, трябват ми. макар и да съм към края, мога поне да се насладя на оставащото време подобаващо. и без да смятам че не струвам и пукната пара. кой струва, в крайна сметка.